ТЕКСТОВЕ

 

А спомням си в захлас стаята, хотела ... една последна нощ, часовник, време спряло.

"Особен Урок"

"Колко Ми Липсваш"

"Особен Урок"

"Съпруг, Любовник или... Мълчалив Свидетел"

"Говорете Ми За Нея"


Колко ми липсваш
1.Ти си тръгна
и всичко приключи на мига.
Каза сбогом
дори не разбрах свойта вина.
Краят бе неизбежен и прост
като дежа вю.
От нашата влюбена Коледа
останаха спомени.

припев: Колко ми липсваш.
Колко ми липсваш.
С твоите ласки,с твоите думи.
Колко ми липсваш.

О,Колко ми липсваш.
Колко ми липсваш
Вечер когато,всеки е с някой.
А тебе те няма.

2.Още чувствам
следите на нашта бурна любов.
Дадох всичко
дори обърках своя живот.
Ти за мен винаги
ще останеш мойта жена.
Бях толкова влюбен във теб.
Но всичко е минало.

припев:………………
Ти знаеш ли?
1.Аз искам от много време да ти кажа.
Ти знаеш ли,колко много те обичам аз.
Една любов сърцето ми,разкъсва и изгаря.
Ти знаеш ли колко много те обичам аз?

2.Разкажи ми нещо повече за тебе.
За твоя свят,за болката, за любовта.
Ти искаш ли,заедно със теб да помечтаем?
И твоя принц да бъда аз, а ти звезда.

припев: Не казвай не,не казвай да.
Повярвай ми във любовта.
Аз искам само ти да си щастливa.
Не казвай не,не казвай да.
Повярвай ми във лудостта,
а другото ще дойде без слова.

3.Съдбата бе благосклонна да те срещна.
Пред тебе зная много думи не вървят.
Аз искам розата с росата да откъсна.
И знай,че няма,няма да те нараня.

4.Да страдам искам в твоите прегрътки.
Да въздишам под звуците на любовта.
И с първите лъчи на изгрева,за ръка да те поведа.
Под слънцето на едно безкрайно римско лято.

припев:………………………………………………
На самотен остров
1.На остров самотен и тих.
Лежиме оплетени в стих.
Морето вълшебно шепти.
Потъва във твойте очи.

2.Птици безмълвно летят
Пясъка пари под нас.
Устни със устни се гонят
телата вече нищо не могат.

3.Ти си тук,под звездите.
Със мечти,за любовта.
Ти си тук,за да повярвам,
че я има все още тя.

припев:
Искам всеки изгрев да посрещам с теб.
С целувката на идващия ден.
Искам да мечтаеш утре заедно с мен.
С целувката на идващия ден.

Чуй,шума на вълните,как нашепват твоето име.
Чуй,гласа на сърцето и с любов прегърни ме.

4.Докосна ти мойто сърце.
Любов прелива сякаш море.
Безмилостно слънце пече.
Изгарям във твойте ръце.

5.На остров самотен и тих.
Лежиме оплетени в стих.
Морето вълшебно шепти.
Вълни галят твойте коси.
Защо ме остави сам?
1.Защо ме остави сам,и не прости?
Нали бе влюбена във мене ти?
Дали,че някоя ти каза знам,
ти поредната ще бъдеш там.
Защо ме остави, остави сам?

2.Защо,защо не ме пожали ти?
Та всеки в този свят греши?
И чак когато дойде есента
и всичко е отминала река
разбираш своята вина.

припев: Всяка нощ,всеки ден,всеки час
си пред мен и някак странно мълчиш.
Може би това е мойта съдба
за любов,без любов да умра.

3.Ще минат знай години затова.
Дано без мен не си сама.
Дано да вярваш още в любовта,
дано си спомниш песента
която с теб написахме без думи.

4.Любови много аз съм преживял.
Затуй съм днес на този хал.
А колко прав е Мопасан,
че /винаги/ след многото жени
накрая нямаш и една дори.
Подари ми една нощ
1.Аз те срещнах тъй както в стихове.
За теб прописах,написах много редове.
Ти ми показа какво е любовта,
до сутринта,в леглото,в леглото на нощта.

2.А колко много исках,исках да ме обичаш ти.
И никога да не си отиваш.
Да бъдеш само моя и все тъй влюбена във мен.
Без телата,без телата ни да са опитали.

3. За чаши две на масата повярвай ми със теб.
Чудеса,чудеса бих сторил.
Един роман за двама,за двама исках аз
но не посмях да ти го кажа.

припев: Подари ми една нощ.
Подари ми я с любов.
Не разбираш ли ти,
че си в мойте мечти,
нощт една подари.

Подари ми с любов
Една нощ подари.
Нека вън да вали,
нека бъдем сами,
огън в нас да гори.

4.А после всичко в очити ти разбрах,
че бъдеще за нас не съществува.
Не исках да унижавам края на нашата любов
и тръгнах си без думи.

5.=3.припев:…………………………………
Не можем върна времето
1.Колко скъпа си ми ти.
Без теб,без милост времето лети.
А нощем когато всички спят
и ти навярно си при друг
аз не мога да заспя.

2.Нахлуваш в мойте мисли ти.
И пак очите ми потъват във сълзи.
С тебе най-щастлив аз бях
до болка всичко преживях
но така и не те разбрах.

припев: Вярвай ми!
Аз те обичах, ти повярвай ми.
И много дни и нощти чаках те.
Ти да се върнеш да простя.

Вярвай ми!
Без тебе всичко, отдавна опустя.
И без да питат се нижат тъжни дни.
А беше друго с теб преди.

3.Мислех с времето ще те забравя.
И много бързо ще се утеша.
Но как да те сваля от пиедистала
та като тебе друга няма
в градината на любовта.

4.Страхувам се,че това е края.
Не можем върна времето назад.
Щом в онзи странен кръстопът
ний останахме без път
трудно раните ще зарастат.

припев:………………………………..
Да те забравя
1.Среднощно парти
девойки,танци
целувки нежни
за любов.
Задръжки няма
алкохол се лее
цинични думи
объркан свят.

2.Тук за Ромео
не се говори,
а Жулиета
не виждам аз.
След нашта раздяла
след твоето сбогом
в океан от страсти се лутам.

припев: Аз тази вечер танцувам на пук.
Да те забравя със всичко до тук.
И се раздавам без милост в нощта.
Макар да знам, че отново греша.

На,на,на…

3.А нощ е вече.
Кой се съблече?
Всичко излиза
извън контрол.
Свят ми се вие.
Тук всеки пие.
И с гръм и трясък
нахлуваш ти.

4.И всяка дума
от тебе още
покой не дава
и в мен крещи.
За мен ти не беше
едно приключение
а моят живот и съдба.

рапър:
Този път обаче ще те забравя.
С тази музика и уиски като добавя ще се изправя,
сам срещу себе си със въпроса дали въобще за мене
си.Гореща вечер, потни тела се кършат. Набелязвам
жени дошли да свършат големи глупости за малко
аз и ти. Сърцето казва спри!
Говорете ми за Нея
1. Говорете ми за Нея,
тя ми е на сърце.
Че не мога аз без Нея,
говорете ми за Нея.

2. Колко дни и колко нощи
аз за Нея съм мечтал...
Говорете ми за Нея,
за тази истинска жена..

припев: И в дългите ми нощи
пред мен заставаш само ти.
Обичана, позната , непозната
и аз както никога съм влюбен.

И във дългите ми нощи
пред мен заставаш само ти.
И като буря в океана
разби тя моето сърце.

3. Говорете ми за Нея,
тя е утринна зора.
Толкоз чиста и красива,
но не казвайте къде е тя

припев: И във дългите ми нощи
аз все не мога да заспя.
Дали си спомня още тя за мене,
ли отпътувал влак съм във нощта.?
Говориш ми…
1.Седим на чаша
евтино кафе. /питие/
С души богати
двама за ръце.

2.Нас никой знам
не може да ни спре.
Щом две сърца
туптят в едно сърце.

припев: Говориш ми
с толкова любов.
Целуваш ме
на всичко съм готов.

Говориш ми
и даваш ми крила.
Говориш ми
в облаци летя.

3.Аз още вярвам,
стават чудеса.
Светът какво е
днес,без любовта.

4.Седим на чаша
евтино кафе.
Ръце в ръце
във други светове.
Докоснеш ли ме
дъхът ми спира
очи притварям аз.

припев:……………
Казино
1.Беше една красива вечер.
Навън ухаеха липи.
И аз безцелно,се разхождах
самотен из града.
След поредната изгубена любов.

2.Дали пък дявола ме хвана за ръката?
И спрях се,пред ярко светеща витрина.
А най-отгоре огромен надпис
пурпурен –Казино.
И едно измамно, ела и спечели.

припев:
Аз тръгнах след парите.
Да се утеша.
Забравил аз на татко,
На татко мъдростта.

Помни,че там се влиза
с гордо вдигната глава.
И накрая се излиза
без пукната пара.

3.Омагьосан,започнах да играя.
Повярвал,че късмета ще е с мен.
И залагах,за беда,залагах
до сутринта.
На тази,тази дяволска игра.

4.Но трябваше до дъно да изпия.
За сетен път чашата на глупостта.
И след всичко,чак накрая
с болка да призная.
Колко прав,е татко с мъдростта.
В приказните нощи
1.В приказните нощти под звездното небе.
Там където свършват всички думи брегове.
Ти с усмивка нежна,сърцето ми превзе.
И с погледа невинен на дете.

2.Тайнствено в нощта ме ти поведе за ръка.
Факел в тъмнината беше,фея ти добра.
Тъй ме омагьоса,че повярвах в чудеса.
И потънах в аромата на греха.

припев: Искам да пея
само за нея-в песента.
Искам да пея-тя ми е любовта.
Няма да крия
тя е магия-моя съдба.
Тя ми е всичко
тя ми е любовта.
3.В приказните нощти под звездното небе.
Ти с усмивка нежна сърцето ми превзе.
Ти си мойто осмо чудо,чудо на света.
И птичето което не отлетя.

припев:…………………………………
Всеки път щом те видя
1. Да вярвам ти ли си това?
Не съм те виждал толкоз време.
Красива както и преди ,
но толкова си променена.

2. Подай ръка да не боли,
та ние толкоз се обичахме.
Сладка лудост бяха наште дни,
а днес сме някак укротени.

припев: Нека всичко си простиме.
Нека бъдем пак едно.
Щом те видя полудявам.
и бушува в мен страстта.

Нека всичко си простиме.
Нека бъдем пак едно.
За мен остана онзи ангел,
който Господ ми е пратил .

3. Време имаш ли за едно кафе
или с ръка ще махнеш ти на всичко?
Две думи само ми кажи
и за болката не съжалявай .
Под звуците на тъжна песен
1.Защо ли все се връщам?
В една красива вечер.
В която всичко ти ми даде.
И оплете ме в магия.

2.Под звуците на тъжна песен.
Говореше ми думи нежни.
Ти беше толкова красива,
А аз пък толкова отчаян.

припев: Обичах,обичах,обичах-обичах те.
Обичах,обичах,обичах те до полуда.

3.Целувах тялото ти в мрака.
Влудяваше ме с нежни думи.
Привличаше ме като в ада.
Чак до дъното на пропастта.

4.А при изгряващото слънце.
Аз си тръгнах ти остана.
Но най-красивата усмивка.
Тъй не мога да забравя.

припев: Обичах,обичах,обичах-обичах те.
Обичах,обичах,обичах те не искам друга.

речетатив:Една нощ, една нощ, но за цял живот.
Аз още те чакам
1.Дълго чаках да се върнеш
много нощи,много дни.
И все тайно се надявах.
Пак при мен да дойдеш ти.

2.Нас годините не могат
и не трябва да ни разделят.
Всяка вечер,очаквам стъпките ти
пред моята врата.

3.Сутрин рано на прозореца
храня птиченца в захлас.
И ги галя и целувам
сякаш теб аз виждам в тях.

4.Нощем взирам се в звездите.
Като древен астролог.
Твойте пътища потайни
по числата търся аз.

преход: Един живот със теб,с много любов.
мечтал съм аз,мечтал за цял живот.
припев: Но краят ни бе.
Толкоз жесток.
След толкова страст.
След толкоз любов.

Ти с лека ръка
изтри любовта.
И сякаш дойде.
Да нараниш мойто сърце,
мойто сърце.

5.Не знам дали това е странно?
Но все си мисля аз за теб.
И без да искам се упреквам,
че те срещнах,срещнах те.

6.И валят безброй въпроси.
Защо се случи с нас така.
Че животът ни раздели,
а не събра.

припев:……………………………
Дали ще те срещна отново?
1.Дали ще те срещна отново не зная?
Дали и днес си сама?
Дали ще ми кажеш,че пак ме обичаш?
И вярваш във любовта.

2.Но твоята обич преследва ме сякаш.
И всичко във мене гори.
Та ти си жената
на моят живот и мечти.

припев: А ти живей,а ти живей!
И щастлива отново бъди.
Нима не разбираш
обичам те както преди.

А ти живей,а ти живей!
И за миг не забравяй дори!
За всички прекарани
заедно нощти и дни.

3.Дали ще те срещна отново не зная?
Дали си още сама?
За твоята обич и днес си мечтая
към теб мисълта ми лети.

Рождество Христово
1.Вълшебна свята нощ е!
Коледа е,и навън вали.
Снегът пада на парцали.
Радвайте се Господ се роди!

2.Нощта е,в светлини обляна.
С гирлянди и усмихнати лица.
Господ роди се,не за слава
а за спасението нам.
Господ роди се и повели ни:
обичайте се,бъдете добри.

припев: Коледа е,свята нощ е!
Нека има много светлина.
Небето се отвори,ангелите пеят.
Радвайте се Господ се роди!

Коледа е,нека сме щастливи.
Нека бъдем още по-добри.
Нека хляб и мир,да има на земята.
Нека всеки с Бог да е честит!

4.Тази нощ нека се обичаме.
И вдигнем чаши,за здраве и любов.
Рождество Христово е,нека си простиме,
нека Бог да е във всички нас.
Рождество Христово,нека да празнуваме,
нека Бог да е във всички нас.

припев:…

Честито Рождество Христово!
Господ Иисус Христос (Част 1)
припев: 1 Един е Господ БОГ
един Иисус Христос.
Потърсиш ли го ти
той с любов ще те дари.

Бъди смирен и тих
кротък , негорделив.
И благ и милостив
за да се ти спасиш.

1.въпрос: Защо има толкова много религии,та нали БОГ е един?

-Един е БОГ - Господ Иисус Христос!
Но целта на дявола е хората да вярват в различни Богове, за да ги отклони от истинския БОГ и да погубят душите си.

2.въпрос:Трябва ли да ходим на църква?

-Храмът е Божий дом.Та къде другаде, ако не там човек може да се изповяда и причасти? Там се раздават духовни,а не материални пари.

3.въпрос:Какво е грях?

-Зли мисли,думи и дела.

припев:2 Пресвета Дево ти
пази ни от беди.
За нас се ти моли
да живеем в душевен мир.

Пресвета Дево ти
с молитви ни спаси.
Да бъдем по-добри
до края на наште дни.

4.въпрос:Трябва ли да се изповядваме пред свещеник?

- При изповедта свещенника е само посредник между Бога и човека,а какви са неговите дела за тях той ще отговаря единствено пред Небесния отец. Ако имаш вяра никой не може да те отклони от БОГ. Не съди!

5.въпрос: Защо на Великден небесният огън слиза само на православните християни?

-Защото по този начин БОГ показва на всички коя е истинската религия и това е още едно доказателство за неговото съществуване. Едно голямо чудо.

припев: 1 ………………

6.въпрос: А има ли прераждане?

- Отговора е във второто пришествие на Христос. Та ако след много прераждания човек се очисти от греховете си,то за какво ще дойде Спасителя? Човек живее само веднъж и след това съд.

7.въпрос: Как трябва да се молим?

- С Иисусовата молитва: Господи Иисусе Христе,Сине Божии,помилуй мене грешния.

Амин !
Господ Иисус Христос (Част 2)
припев: 1 Един е Господ БОГ
един Иисус Христос.
Потърсиш ли го ти
той с любов ще те дари.

Бъди смирен и тих
кротък , негорделив.
И благ и милостив
за да се ти спасиш.

1.въпрос:Какво значи да обичаш Господа?

-Бог е казал: Ако ме любите опазете мойте заповеди!

2.въпрос: Как да разберем дали Бог ни обича?

- По това дали Бог ни милва с изпитания и скърби.

3.въпрос: Какво представлява християнския живот?

- Борба, борба със себе си и най-важното-молитвата. Християнинът е човек на молитвата. А любовта е най-голямата молитва.

4.въпрос: Кога клетвата има сила?

- Когато е предизвикана от някоя несправедливост.

припев:2 Пресвета Дево ти
пази ни от беди.
За нас се ти моли
да живеем в душевен мир.

Пресвета Дево ти
с молитви ни спаси.
Да бъдем по-добри
до края на наште дни.

5.въпрос: Защо дойде комунизма точно в Русия и другите православни страни?

-За да унищожи дявола православието. Но дяволската октомврийска революция беше само едно изпитание за хората и така Господ усили още повече вярата им.

6.въпрос: Имат ли сила магиите?

- Ако у човека има покаяние и се изповядва, магиите нямат сила над него.

7.въпрос: А кой е богат?

- Богат е не този който притежава много, а този който дава много.

8.въпрос: Каква е целта на християнския живот?

- Крайното смирение.

припев: 1 ……………..

9.въпрос: За какво да молим БОГ?

- Да беседваме с Бога много,а с хората малко.

И тъй, годините текат една подир друга. Ще дойде и нашият ред да напуснем този свят. Но важното е с какво тук в сърцето,в душата ще преминем отвъд. Истинската вяра това е-православието! Тя трябва да се пази чиста и свята. Но за да живее човек в православната вяра,трябва да живее в Христа.

Амин!
Искам да те обичам
1. Аз, моля те, Любов - върни се ти,
аз, моля те, Любов, че ме боли
и ако молитва беше само любовта,
аз бих се молел БОГ отново да те върне.

2. Аз, моля те, Любов - спомни си ти:
как в моите прегръдки ти умираше
и слънцето, което изгряваше в зори,
и луната, която нощем ни целуваше.

3. Нали ти ме обичаше?
Нали за теб икона бях?
Нали без мен не можеше?
Нали за теб единствен бях?

Припев:
Исках да рискувам само с теб.
Исках да те обичам цял живот.
Исках, исках всичко да ти дам.
Исках, но е трябвало да страдам.

Исках да целувам само теб.
Исках да те обичам цял живот.
Исках, исках всичко да ти дам.
Исках, но е трябвало да страдам.
4. Аз, моля те, Любов - върни се ти
и с една сълза от нежност ми прости,
и с първите лъчи на изгрева стопли ме ти,
за да започнем всичко отначало.
Не ме забравяй!
1. Спомням си колко беше хубаво.
Спомням си и огънят в нощта.
Спомням си ръцете ти говорещи,
една игра и моята вина.

2. Спомням си вятърът в косите ти.
и една разходка под дъжда.
Спомням си едно горещо лято./Един площад, едно дете
учудено/ Един парфюм, отронена сълза./И твоят мъж,зад ъгъла,след нас/

3. Не питай ти дали във мен остана болката.
Не питай ти и колко мен ме нарани.
В една любов, която беше малка приказка,
една любов, в която ти не ми прости.

Припев: Не ме забравяй! Не ме забравяй!
Не ме забравяй! Обичай ме!

4. Спомням си, о, колко беше хубава!
И аз до теб, изпаднал, но щастлив.
Спомням си случайната ни среща.
Забравил съм, последното кафе.

5. За кой ли път отново в мен остана болката,
за кой ли път отново ти ме нарани?
В една любов, която беше малка приказка,
една любов, която мълком ти уби.
Особен урок
1. Когато вън вали
и светкавици проблесват,
и бурята гърми,
раздира се небето -
заставаш ти,
сякаш си богиня.
Заставаш ти,
цялата в магия.

2. Погледна ли навън
и слънцето изгрява.
Обсипва ни с лъчи,
прегръща и целува.
Сърцето ми
за тебе бие лудо.
В сърцето ми
отново става чудо.

Припев: Обичам те…
3. А спомням си в захлас
стаята, хотела,
една последна нощ:
часовник, време спряло.
И ти, и аз
във мигове красиви.
И ти, и аз,
както никога щастливи.

Припев: Обичам те…

Речитатив: Обичам те… и винаги ще те обичам!
И…тя дойде
1. Тъй красива е тя,
но ревнива в нощта
и как се раздава…
Всеки ден ми звъни,
нежни думи реди,
че светът е за двама.

2. Колко песни съм пял,
колко път извървял
за любов голяма?
Но не идваше тя,
сякаш беше игра,
сякаш бях наказан.

3. И…тя дойде
със букет от въпроси.
Но…тя дойде
като хубав сън.

Припев:1 и 3
Какво ли аз не бих ти дал,
когато толкоз те обичам?
За тебе всичко бих раздал
дори и просяк да се скитам.

Ще отида даже по – далеч:
зад любовта и след смъртта
да не достигам брегове
и с твоя образ да се слея.

4. И красив е света,
сякаш имам крила
и със птичките пея.
Тъй е дълъг деня
и е къса нощта
като в Шехерезада.

5. Цял живот съм мечтал…
Цял живот съм копнял
за Любов голяма.
Да бъде само една,
със горещи слова,
и да няма игра.

6. И…тя дойде
и мечтите ми сбъдна.
Но…тя дойде
като хубав сън.

Припев: 2
За теб какво не бих ли дал,
когато толкоз те обичам?
Отдавна времето съм спрял,
по тебе в сънищата тичам.

Ще отида даже по - далеч:
зад любовта и след смъртта
да не достигам брегове
и с твоя образ да се слея.
Обичаш ли ме още?
Аз не искам ти никога да страдаш
най - малкото и още повече заради мен.
Обичах те, обичам те безумно лудо
и ти го знаеш до болка най - добре.

Аз искам ти никога да не си отиваш
и да отида там, където другите ще спрат.
Не малко ний изпихме от чашата горчива,
но животът бе трънлив и за теб и мен.

Припев: 1 Кажи, обичаш ли ме още
с онази изгаряща любов?
За тебе същият ли съм още
или животът ни е променил?

А времето лекува всички рани,
които трудно, знам, ще зарастат.
И мъдростта на лудостта ни се присмива,
но ревността ще устой ли в нашето легло?

Припев: 2 Нима ти не разбираш,
че ми липсваш всеки ден?
Ти не можеш да ме спираш
да мечтая като от първия ни ден.

Припев: 3 Кажи, обичаш ли ме още
с онази изгаряща любов?
За тебе същият ли съм още
или животът ни е променил?
Обичаш ли ме още?
Какво за тебе бях…?
той: 1.Снощи те видях:
пак сияеща, красива,
със огън във очите,
ръка в ръка със друг.

2.Да знаеш колко исках,
исках ти да си щастлива,
но е трябвало за всичко
аз след спомени да тичам.

заедно: припев: 1 а/ Дали че толкоз горди бяхме ний,
всеки беше прав и не прости.
Но хубавите дни и нощи, ти
ще ги забравиш ли?

б / Още помня аз едни сълзи,
които ти с любов ми подари,
с целувките и молещи очи
и клетвите дори.

тя: 3. Не се обръщай, скъпи!
Знай, минало е всичко.
Задавай си въпроси,
защо така се случи.

4.Снощи ме видя,
както винаги щастлива,
със огън във очите,
ръка в ръка със друг.

заедно: припев: /2=1/ ……………………..
Снощи те видях
и всичко аз разбрах
какво за тебе бях.

заедно: припев:3 а/ Отдавна знаем от какво боли,
доникъде не стигнахме нали?
Но хубавите дни и нощи, ти
ще ги забравиш ли?

б /Още помня аз едни сълзи,
които ти с любов ми подари,
с целувките и молещи очи
и клетвите дори.
Мисли си за Жена
1/ Щом тъжен си в нощта3/ Започнеш ли деня, и всичко ти е криво,с усмивка и цветя, мисли си за Жена, на кратък флирт с кафе… а не за чаша вино. и погледи горещи… Спомни си за Жена, Магия те изгаря. за една любов голяма, Дъхът ти сякаш спира. за нощите горещи Тя нов живот ти дава и залезът на свещи. и в миг тъгата ти убива.припев:2 2/ Пътувах по света,Тази нощ аз не спя. с усмивка и сълза, Тази нощ като свещ горя със мисъл за Жена и си спомням в нощта и две вълшебни думи. как я срещнах сама: Пътувах и рискувах объркана в света. и не веднъж обичах. Понякога ревнувах4. Щом тъжен си в нощта и все хазартно се увличах. и всичко ти е криво, мисли си за Жена, недей търси ти чаша вино.припев:1 припев:3 Тази нощ аз не спя. Тази нощ аз не спя. Тази нощ като свещ горя Тази нощ като свещ горя и целувам в нощта и целувам в нощта една нежна ръка една нежна ръка със болка и тъга. с надежда и тъга.
В името на Любовта
Припев: Аз те моля да простиш, аз те моля да решиш,
в теб намерих любовта.
Знам, че ти не си сама и искаш всичко при това,
но не убивай любовта!

Аз те моля да простиш, аз те моля да решиш
в името на любовта.
Нека бъдем пак сами, нека няма и сълзи,
нека бъдем аз и ти!

Тази песен ще ти напомня
за изминалите дни
и за времето, което
не ще се върне никога, уви!
Това е една неписана история.
Една история за Любовта.
За една Венеция, за една Верона,
за болката, за лудостта.

Припев:……………………………..
Аз искам да ти разкажа
и за едно изстрадано писмо,
което никога не ти изпратих,
но ти и не искаше - защо?
Аз исках да ти разкажа
за онзи тъжен океан,
в който ний въздишахме от сладост
и в който ти не ме разбра.

Припев:……………………………..
Обичам я
1. Щом я видя всеки ден,
ставам пламък, луд, червен.
Погледне ли ме скрито тя,
настръхнал тигър съм в нощта.

2. От страст до лудост аз летя.
Летя, окрилян в любовта.
С очи, покорни на сърна,
тя е моята съдба.

Припев: Обичам я.
Сънувам я.
Със нея
днеска аз летя.

а. Летя, летя,
с крилете на,
на любовта.

б. Обичам я
Обичам я,
както никоя.

3. Една завеса се разкъсва
между един мъж, една жена.
На сцената, като в молитва,
изгарят, изгарят две сърца.
Големите пари
1. Животът е красив
и толкоз малко трябва на човекa:
една любов, една сълза,
една надежда.
да обичаш,
да те обичат,
да си с любимия човек
и в океан от щастие ти да потънеш.

2. Но животът отминава
и ний наказани сме сякаш,
да търсим вечно вечните пари.
Какво оттуй,
че имаш хиляди милиони.
Светът е глух днес като Бетовен.

Припев: Големите пари
са болест и сълзи.
Големите пари -
не, не пожелавай ти.

Големите пари
са болест и сълзи.
Големите пари,
щастлив ли с тях си ти?

3. Не искай много,
не можеш му плати цената.
Не можеш ти на този свят
да имаш всичко.
Раздавай се
и видиш ли искрица радост
в чуждите очи,
благодари на БОГА,
ти най - богат си на земята.

Припев: …
речитатив: Слава, известност, пари…
Суета, суета:
химери са това.
Не ме моли
1. Отивай си,отивай си!
Не ме докосвай, защо ти пак дойде?
Нали бе горда ти.
Отивай си, отивай си,
със обидата, за кой ли, кой ли път
да си отмъстиш.

Припев: 1
Не ме моли, аз ,моля те, върви!
Не ме моли, какво ли искаш още, още ти?
Ти върви, по своя път върви!
Ти върви, отдавна вече няма и мечти.

2. Отивай си, отивай си!
За нищо днес не съжалявам
и всичко съм простил.
Отивай си,отивай си,
със заканата, че непременно ти
ще си отмъстиш.

Припев: 2
Не ме моли, аз ,моля те, върви!
Не ме моли, крещи душата от болка и сълзи.
Тъй боли, не чувстваш ли боли?
Ти върви, не се обръщай и всичко забрави.

3. Да започнем отначало
и след всичко пропиляно -
не, благодаря.

Припев: 3
Не ме моли, аз ,моля те, върви!
Не ме моли, какво ли искаш още,още ти?
Ти върви, по своя път върви!
Ти върви, виновно сякаш казваме прости.
Не ме моли!
Зима е!
1. Зима е и толкоз красиво...
Снегът вали, на парцали сега.
През прозореца безразлично аз гледам.
Снегът вали, вали, а теб те няма.

2. Огънят пак пали ръцете.
Пред камината аз плача без глас.
Топло е, но студено в сърцето.
Снегът вали, вали, а теб те няма.

Припев: Но защо ний захвърлихме
като лист любовта?
Неразбрали,че искахме
любов в Любовта.
Поделихме вината си даже
като малки деца.
Толкоз тишина днес ни разделя.

3. А в снега ний играехме лудо:
с топки и целувки ме замерваше ти.
А снегът, снегът тихо пада.
Покрива сняг дебел нашите дни.
Нашата раздяла
1. Това, което остана от теб,
сега са само спомени.
Не чувствам раните днес.
Забравил съм обидите.

2. А имах нужда от теб,
докато най - сетне разбрах,
че ний не сме един за друг
и вече гледам напред, а не назад.

Припев: Ние се прегърнахме като приятели
и всеки тръгна сам по своя собствен път.
Зад нас останаха думи, неизказани,
и аз със болка разбрах,
че отново съм
сам и свободен.

3. Но аз бях редом до теб
във най - трудните години.
Между две пропасти седях,
по - дълбоки от морето.

4. Помня щастливите дни.
Забравих лошите спомени.
Отдавна аз съм простил
и гледам само напред, а не назад.
Най-прекрасната жена
Все си спомням за една жена.
Спомням си колко много ме обичаше тя.
Живяхме в обич, дива обич, ревност
и мъничко тъга.
За мен остана най - прекрасната жена.

Още помня думите и на раздяла:
„Обичам те!”, а погледът й ме опива.
Влакът спрял, гарата и сълзите
и сълзите на перона,
и вярата ни, че отново ще сме двама.

припев:
Обичах я и за туй не мога никога да си простя.
Обичах я със първа, първа любов.
Обичах я и за всичко днес с любов й благодаря.
Обичам я, но късно е сега.

С надежда минах след години да я видя,
но тя бе тъй щастлива със своите деца.
Аз нямах сили, а и нямах право
да й създавам грижи.
Останал бях, самотен, озлобен.

припев:…
речитатив:
Обичах я, обичах я … със първа любов.
Обичам я, но късно, късно е сега...
Та мен отдавна вече никой не ме чака.
Скитник в любовта
1. Още ходя там,
по нашите места.
С мен пътуваш ти,
с теб пътувам аз.
Ти не си до мен
и пуст е моят ден.
Продаде любовта,
открадна ми съня.
2. И нека си простим
без маски и без грим.
Ти беше най-добра,
кралица в любовта,
макар и със лъжа.
Липсваш ми сега,
липсваш ми сега.

Припев: Без теб тъжна е нощта,
без теб, без теб.
Със теб идва любовта
ръка в ръка.

Без теб тъжна е нощта,
без теб, без теб.
Без мен как е любовта,
без мен сама?

3. Скитам се пиян,
пиян от самота,
и заспивам сам
със спомена в нощта.
Още ходя сам
по нашите места

и осъмвам там
със мойта самота.
Болката на залеза
1. Ще си спомня аз сигурно
във последния съдбовен миг
първите стъпки, първите трепети
и първата изпепеляваща любов.

2. Ще си спомня и сигурно
жените, които съм обичал,
хлапето плахо, което бях,
и объркания ми живот.

Припев: Мисля за нашите нежни години
и забравям за тях -
за тази вечна болка на залеза,
а/ която ме влудява. б/потапяща ме в мрак.

3. Безумно пропилях си годините
във откраднатите мигове
и с измамното лъжливо щастие
с красивата непозната вечерта.

4. В мимолетната бурна нощ
и с горчивината в сърцето,
забравил синините в душата
след поредното изгаряне.

5. Ще си спомня аз сигурно
и миналите лудости в мен.
Нежност, ревност, детство и старост
и трудността да съществуваме.

Речитатив: Изгубих пътеката,
а бях дързък и толкоз силен…
Един наивник от миналото,
загубил настоящето, търсейки бъдещето.

За живота, смъртта и ... любовта
1. Живота и Смъртта -
те брат са и сестра.
Вървят те за ръка
във този свят на суета.

2. В един объркан свят,
на болката – познат,
за душата си мисли -
благословен да си ти.

Припев: Живот, Живот
с Любов, с Любов
ще победиш Смъртта
във тоз безумен свят.

Живот, Живот,
ти в книгата на времето
между усмивка и сълзи
отлиташ ти.

3. Внимавай всеки Божи ден,
съдбата си отсъждаш сам.
За душата си мисли
благословен да си ти.

4. Прераждане - това е грях.
Тъй дявола ни заблуждава,
човек живее сал веднъж
и после идва Божи съд.
Нашето лято
Речитатив: Ти обичала ли си някога? /той/
Да, само теб! Обичам те! /тя/
Обичам те! /той/

1. Помня нашто лято,
то бе кратко лято,
с толкова мечти
и с толкова сълзи.

2. Помня нашто лято,
най-красивото ми лято,
как си отиде,
оставяйки ме сам.

3. Помня нашто лято
и ний, самотници на плажа.
Устни в устни клетви
и монокини грешни.

4. Помня нашто лято,
там, сред дюните горещи,
как гларусите пеят
завистливо своите песни.

Припев: Но ти си тук и днес
и пак стоиш до мен
и пак бушуват морските вълни
. Един прекрасен сън,
отронена сълза-
наяве или насьн ли е това?
Там залезът блести,
целува морските вълни -
наяве или насън ли е това?

5. Помня нашто лято,
най - безумното ни лято.
То циганско ли беше,
че не искахме да свършва?

6. Нека нашто лято
пак отново ни повика -
там, при дюните горещи
и гларусните песни.

Речитатив: Най - красивото ми лято
гларусите и вълните отдавна са отнесли.
Не ме разбра
1. Толкова любов по теб,
с толкова страст по теб,
но ти не ме разбра,
обърна гръб на любовта.

2. Сякаш съм един монах,
във молитви, който търси бряг.
Аз исках в твоята душа
да запаля любовта.

Припев:
Безкраен празник е за теб, нали?
С болка виждам днес живота ти
и любовта е само лукс,пари -
измислен сън.

Безкраен празник е за теб, нали?
С болка виждам днес живота ти:
за космос и прераждане, звезди
жадуваш ти.

3. А времето лети, лети,
дели - събира нашите мечти
и в този странен кръстопът
отново сме без път.

4. Но знай, че всичко има край
и след маскарада няма рай!
Живейки просто за мига,
ще останеш ти сама.
Божествен свят
1. Вървя по пътя безкраен,
пред мен - зелени поля.
Полюшва вятър потаен,
в тишината - искри любовта.

2. Слънце отвисоко излива
щедро златисти лъчи.
Облаци - гълъби бели -
в синевата безмълвно са спрели.
3. Птичките пеят,
рекичка шуми.
Цветенца потрепват,
възхвала Богу звучи.

Припев: Господи, Господи,
толкоз красиво...
Господи, Господи,
как си създал?

Господи, Господи,
душата ми литва,
щом ти за обич и мен,
и мен си създал.

4. Вървя, омаян, окрилян,
загърбил омраза и алчност
и буца засядя ми в гърло -
велик е Бог, а колко жалки сме ний!

5. С любов се множете
и бъдете добри!
На бедния залъка
без отплата давайте Вий!

Речитатив: Господи, Иисусе!
Прославям те!
На твоя грешник прости!
Всеки път щом те видя
Да вярвам ти ли си това?
Не съм те виждал толкоз време.
Красива както и преди,
но толкова си променена.

Подай ръка да не боли,
та ние толкоз се обичахме.
Сладка лудост бяха наште дни,
а днес сме някак укротени.

Нека всичко си простиме.
Нека бъдем пак едно.
Щом те видя полудявам
и бушува в мен страстта.

Нека всичко си простиме.
Нека бъдем пак едно.
За мен остана онзи ангел,
който Господ ми е пратил.

Време имаш ли за едно кафе
или с ръка ще махнеш ти на всичко?
Две думи само ми кажи
и за болката не съжалявай.
Загаси луната
Пътник във нощта.
Заключена врата.
Нощ на чудеса…
и дъх на цветя.

Дали е закъснял,
или е подранил?
За луд копнеж и огън
и диво безразсъдство.

Загаси за мен луната ти,
за да ме обичаш.
Сенките се сливат и шептят
и нощта приспиват.

Загаси за мен луната ти,
за да ме обичаш.
Тъй угасна и се появи,
сякаш бе комета.

Аз за тази нощ
давам моя ден.
Звездите да ревнуват,
морето да бушува.

Но има ли любов,
има и тъга.
Залези красиви
и лодка край брега.

Такава нощ, такава страст,
такава обич си пожелавам.
И всеки миг, и всеки час
аз се надявам
във теб любов, във теб любов,
във теб любов.
Съпруг, любовник или... мълчалив свидетел
Да гоним вечно вечните пари,
животът ни минава неусетно.
Със обич или с болка сподели
в сърцето ти за теб какъв останах.

Жената на моя живот си ти,
с години дала ми толкова любов.
Ти даде ми още и добри деца
и за всичко целувам ти ръка.

Какво съм аз за теб?
В очите ти-какво?
Останах ли съпруг,
а може би любовник
или свидетел мълчалив?
Какво съм аз за теб?
В сълзите ти какво?
Познат ли непознат,
най-близък, много чужд,
мъж, избран ти от съдбата.
Какво съм аз за теб?

Някак си по навик казваш ти,
небрежно, моят мъж, съпруг любим.
Почакай, огледай се къде по пътя ний
разпиляхме най-скъпото ни аз и ти.

С години се погубвахме сами
надмощието помежду си да делим,
за да открием в цялата игра,
че всичко друго е просто суета.
Новата Любов
Играта вече свърши
и днес съм пак човек.
Започвам знам от нищо,
играя на късмет.

Дали ще я намеря
се питам всеки път:
след толкова раздели,
за последен път.

Новата любов дава нов живот.
Дава ни криле, нови светове
и на теб сърце.
Новата любов дава нов живот.
Дава ни криле, нови брегове.
Новата любов -
искра на нов живот.

Тя тръпка е, магия,
надежда за живот.
Аз знам ще я открия
магията любов.
Хубаво ни беше с тебе
Хубаво ни беше с тебе,
хубаво, дявол да го вземе!
Времето минава, любовта остава.
Хубаво, хубаво ни беше с тебе...

Хубаво, но толкоз кратко
и затуй остана сладко.
С времето разбирам колко си ми скъпа.
И спомени , спомени сега сънувам.

Ех, любов, любов, любов!
Аз за теб на всичко бях готов.
Ех, любов, любов, любов!
Но късно зная срещнах те любов.

Всичко беше като малка песен,
но остана една тъжна есен.
Ний крадци навярно бяхме, мигове крадяхме.
Хубаво, хубаво ни беше с тебе!
Срещал съм и щастливи хора...
Изгони ме след толкоз сцени и скандали.
Ограби ме, остави ме без пукнат лев.
С рога живях години ,години, зная,
но все във името на любовта.

През мен премина като страшна хала.
Пожънаха ни толкоз бури ,ветрове.
Пред нищо се не спря и винаги бе права,
открадна дори понятието бъдеще.

Срещал съм и щастливи хора…
с много радост, с много смях и топлина.
Срещал съм, дори съм плакал.
Срещал съм, но просто зная аз не съм.

Виждал съм и щастливи хора.,
макар и бедни ,но богати по душа.
Виждал съм и тайно съм завиждал.
Виждал съм, но просто зная аз не съм.

Сега съм сам ,безпътица ме гони.
Дори не знам дали съм още жив.
С любов те срещнах ,с омраза ме изпрати.
Навярно любовта е само мит.

Бу, бу, бу.........................................
Безсъници
- Ало!Ало, Париж...
Бон соар, моя първа любов!
Прости, ако съм те събудил!
Знам, в Париж е вече полунощ,
но страшно исках да те чуя.
И ти го знаеш- самотата е лош съветник!
А аз съм един самотник и вече нямам нищо, нищо.
А бях толкова богат, когато имах теб...
Но лятото си отиде и всички рози с него.
Също и ти!Да обичаш някого дори когато е далеч,
може би това е най - истинската любов!
-Ало, ало...Моля те, не затваряй!
Нека бъда още малко с теб.Просто да помечтая...
-Ало,ало...

-Ало!Ало, Рим!Ало!
Бона ноте, моя първа любов! Да, да, аз съм...
Ти знаеш колко те обичам, макар и далеч от теб,
макар и осъден на самота.
А това е най- жестоката присъда.
Но твоето „обичам те”и „не си отивай”
и тази вечер отново чукат на вратата.
Ти си далеч във Рим, а аз тук, победен и сам,
сам и победен!
Надявах се, че звездите ще те доведат при мен.
Не, не искам нищо друго!
Само при мисълта, че си щастлива, макар и
толкова далеч от мен, аз заспивам също щастлив.
-Ало, ало...

-Ало!Ало, Лондон!...
Гут ивнинг, моя любов!
Знам,че не можеш да повярваш, но да, това съм аз.
Днеска ний трябваше да се срещнем отново след
десет години.
Аз те чаках...и те чакам!А ето… ти си в Лондон.
Защо?
Знам ,ти искаше да живееш със много пари.
А любовта?
Та живота е нищо скъпа, когато няма с кого
да го споделиш.
Чувствата към някого трябва да направят живота
ни по-хубав, а не по- лош!
Изглежда, аз съм оня същият наивник, както някога,
горещо вярвайки, че любовта никога няма да ни
раздели.
-Ало, ало, ало, ало?...

-Ало... Влез!Никой…
Не стой на прага!
Ненапитото вино отдавна горчи и те чака.
Наздраве!Никой…
Когато си сама и си пак тъжна, намини!
Не заключвам...
Вселена любов
Когато съм сам
и знам, че те има,
аз бързам към теб,
към тебе, любима.
Когато съм сам,
природата цяла със мене
тъгува, тъгува
за нашта раздяла.

В моят живот, в моят живот
ти си цяла Вселена.
И нашта любов, и нашта любов
от звезден прах е родена.

В моят живот, в моят живот
ти си цяла Вселена.
Че ний на тази земя
един за друг сме родени.

Когато си с мен,
когато сме двама,
времето сякаш
става измама.
Когато си с мен,
времето нежно заспива.
Неусетно със тебе
любовта ни опива.
Мираж в пустинята
Ти направи ми магия
там, в пустинята красива,
за любов.
Пясъкът под нас гореше
и ти нежно ми шептеше
от любов.
Луната, мълчалив свидетел,
закачливо ни намигна:
„гореща нощ”.
После дъжд внезапно плисна
и окъпа ни в обич чиста.

Ти не плачи за мен, Соат,
недей тъга да има пак.
Аз знам раздялата боли,
не бъркай в раната и ти.

Ти не плачи за мен, Соат,
усмивката върни си пак.
Животът, знай, ще продължи,
щастлива искам да си ти.

Ти, вълшебнице красива,
ти , тигрице дивна , мила,
повярвай ми
съдбата е така решила,
заровете наредила
в тази нощ.
А ний сме толкова различни,
даже малко екзотични,
в своя свят.
В сънищата ти ще идваш,
затуй сега не казвам Сбогом.

Довиждане, Соат, Соат!
Може някога да дойда пак.
В сърцето ми оставаш ти,
частица от моето поне вземи.
Заради тебе
Когато беше в моите прегръдки, ти имаше
сълзи от щастие в очите.
Аз исках да пея за тях, но сърцето ми беше
тъжно и разбито.
Твоето заминаване направи живота ми
непоносим, но моят живот с теб това е
музиката и аз те търся в песента.

Заради тебе,
заради тебе
моите нощи
станаха дни.

Заради тебе
и любовта ни,
която прилича
на двете стрелки.

Дълго се гонят,
дълго се гонят,
дълго се търсят
да не бъдат сами.

В дългите мигове,
в които те чакам,
моите нощи
приличат на дни.

Заради тебе,
заради тебе
моите нощи
станаха дни.

В дългите мигове,
в които те чакам,
моите спомени
гаснат сами.
Сбогом, море
Водата на морето е солена като моите сълзи.
Навярно в него са събрани сълзите на всички влюбени.
Тази вечер се разделям с него и с теб, моя любов.
Аз няма да те видя никога повече,
но няма и да те забравя.
Бях толкова щастлив...
и си отивам , сломен от скръб.

Тази нощ е последната,
в която аз те целувам.
Но така прекрасна
беше само първата.

Лодката ми тръгва от брега.
Ти нагазваш във водата и ми махаш с ръка.
Завиждам на вълните, че те галят.
Моите сълзи и морето стават едно.

Сбогом, море!
Сбогом, щастие!
Сбогом, моя любов!
Желание
Очите си изгледах от чакане
да те очаквам.
Сълзите си изплаках от плакане
да те оплаквам.

Към спомена не се обръщай,
а тук при мен ела без сълзи.
Очите ти в сълзи изплували
сред спомена за любовта.

Голямата любов сърцето ми,
сърцето ми изпепели.
Очакването дълго- дългото,
очакване ме вкамени.

Дочаках прелетните птици,
заминали на път.
Ала от моите зеници
изчезнал е смехът.
Ако ти не си...
Ако ти не си, ще бъде друга.
Ако ти не си, животът продължава...
Ако ти не си, от угризения не идвай!
Ако ти не си, ще бъде друга.

Ако ти не си-бъди щастлива!
И нека по-добър от мен да срещнеш.
Сърцето ми за болка ти отключи.
Отивай си, докато още има.

Ана, Ана, скъпа Ана…
Ана, Ана, страст и рана.
Макар и близка и така желана,
така желана, ти сама остана.

Ако ти не си, по мен не хвърляй камък.
Отдавна сме разбрали от какво боли.
Забрави дори и мойта песен,
която с толкова любов ти подарих.

Имало е само любов, няма спомен!
Малка приказка
Сега си спомням за една любов...
продължила само десет дни.
За едни очи, сълзи горещи,
това бе раят на земята.

С усмивка сутрин ме събуждаше,
а вечер твоят сън аз бях.
И колко много ме целуваше,
безумната ни близост помня аз.

Аз помня как те срещнах скъпа:
объркана и неразбрана там.
Намразила дори живота,
останала без капка плам.

Върни се ти, върни се ти,
вратата затвори.
Върни се ти, върни се ти
да бъдем пак сами / че много ме боли.

Като затворници ний бяхме в плен
на греховна, бурна страст.
И колко много ме целуваше,
безумната ни близост помня аз.

Но както всичко има своя край,
тъй изминаха и наште десет дни.
Като наказани по своя път
с едно прости и после сбогом...
Вземи ме
Вземи ме,
уморих се да те чакам.
Отведи ме
някъде накрай света.
Безумно,
безумно ме целувай
и не казвай нищо, нищо засега.

Зная, че без обич на света
обречени сме ний на самота.
Ти не подминавай, с мене остани.
Останеш ли сама, ще те боли.

Нека всяка вечер да вали.
Двама ли сме няма да боли.
Нека любовта да бъде само миг при нас,
после нямаме над нея власт.

Вземи ме
и дълго не протакай.
Разкажи ми
приказка за любовта.
Безумно
и страстно ме целувай
и да останем трима,
само трима със нощта.
Говорете ми за Нея
Говорете ми за Нея,
тя ми е на сърце.
Че не мога аз без Нея,
говорете ми за Нея.

Колко дни и колко нощи
аз за Нея съм мечтал...
Говорете ми за Нея,
за тази истинска жена.

И във дългите ми нощи
пред мен заставаш само ти.
Обичана, позната , непозната
и аз както никога съм влюбен.

И във дългите ми нощи
пред мен заставаш само ти.
И като буря в океана
разби тя моето сърце.

Говорете ми за Нея,
тя е утринна зора.
Толкоз чиста и красива,
но не казвайте къде е тя.

Не ще забравя онази вечер,
онази вечер красота…
Дали си спомня още тя за мене,
или отпътувал влак съм във нощта?
Орисия
Аз съм сам и ти си сама.
И двама с теб търсим, знам, любовта.
Ела при мен, за да не бъдеш сама.
Ела при мен, тъжна е нощта.

Вярвай ми, за да повярвам и аз.
Повярвай ми, идва нашият час.
След толкоз дни, след толкоз дни на самота
за нас изгря слънцето на любовта.

Любовта, любовта,
любовта е като птица горда тя.
Любовта, любовта,
отлитне ли не се завръща никога.

Аз съм сам и ти си сама.
И двама с теб търсим, знам, любовта.
Недей плачи, ти гордоста захвърли.
Недей плачи, сърцето ми стопли.

Любовта, любовта...
Но в моя живот винаги жените,
в които бях безумно влюбен,
никога не бяха мои.
Но...орисия, орисия...
Помня твоето сбогом
Аз още, още помня
една красива вечер:
на свещ и с много нежност,
със страст и танци луди.
Аз още, още помня
и онзи мой каприз…
и онази странна лампа,
подлудяваща и мен, и теб.

С мен ти бъди , любов.
С мен ти бъди цял живот.
И в този танц
нека с теб изгорим в любовта.

С мен ти бъди , любов.
С мен ти бъди цял живот.
Нека докрай
изгорим в любовта.

Аз помня твоите думи,
разплакани очите ти,
изгряващото слънце
във тясното легло.

Аз още, още помня
един красив рефрен.
Аз помня твойто сбогом,
преследващо ме цял живот.
Само ти не ме предаде, мамо
Само ти, само ти не ме предаде, мамо.
Само ти, само ти не ми изневери.
Само ти, само ти ми остана вярна.
Само ти, само ти, само ти.

В един живот,в един живот от обич и омраза
спаси ме ти, спаси ме ти със твоята любов.
И като мама, като мама друга няма.
Тя цял живот на мене се обрече.

Мой обичан, сине, сине,
но ти си тъй далече.
Имаш знам семейство
и мама не ти трябва вече.

Само ти, само ти не ме предаде, мамо.
Само ти, само ти не ми изневери.
Предаден бях, ограбен бях от своите другари
и измамен бях от толкова любими.
Пак сме сами
Пак сме сами във тишината,
с уморени очи след толкоз години.
Върна се ти младостта да ми върнеш,
с фалшивите сълзи да ти простя.

Пак сме сами двама със тебе.
Пак тъй боли, както преди.
Ограби ми ти моята младост,
ограби ми ти моите чувства!

Кафето горчи и нищо не може
пак да е сладко, както преди.
Върна се ти, но, знай, няма смисъл.
Със всичко отдавна ний се простихме:

с красивите дни и с чудните нощи,
с вълшебния сън и ревността,
с фалшивия срам и с много тревоги.
Ограби ми ти моите чувства!

- Недей плачи!
Ти знаеш колко те обичах,
макар и не само моя.
Но най-хубаво е винаги началото.
Днес всеки има свой живот:
ти измислено щастие, а аз -спокойствие и забрава.
Мечтаната
Още щом те видях,
в този миг аз разбрах това,
че жената си ти,
сън от моите мечти.

Още щом те видях,
на мига онемях -
с тези твои очи
сърцето ми подлуди.

Аз не вярвах до днес дори,
от любов, че сърце боли.
И се чудя дали съм достоен
за твойта любов, уви!

Нека няма във нас сълзи
любовта щом във нас гори.
Нека всичко да блесне със поглед
във твоите очи.

Дали обречен съм аз
над любовта аз да нямам власт?
Дали за твойта любов
аз ще бъда готов?
Крадец не съм…
Защо аз трябва вечно да те чакам?
Защо аз трябва вечно да прощавам?
Защо крадец на щастие да съм?
Крадец на щастие не съм.

Отивай си, ти нямаш вече време.
Отдавна закъсня.
Очакват те с любов,
с любов и трепет.
Отивай си,от мен ти всичко взе.
Отивай си щастлива,
така е по- добре.
Отивай си, не се обръщай!

Защо аз чужда радост да прегръщам?
Защо сълзи за сбогом да преглъщам?
Цигарите светеха, догаряха
и с вино чувствата изгаряха.

Борис Комитов - 1995


Ако някога...
Ако някога пак те срещна,
аз не искам да има в теб тъга.
Аз не искам мъката да е останала,
аз не искам да си тъжна.

Ако някога за мен си спомниш,
не ме упреквай ти дори за миг,
защото само ти , ти си виновна
за нашта раздяла, за несбъднатите дни.

Помни , помни всичко красиво
и не забравяй за нашта любов за миг!

Обичам те, обичам те
тъй както не е обичал дори и един Ромео.
Обичам те, обичам те,
моя бедна, Жулиета.
Обичам те!
Синтия
Зима е. И толкоз красиво...
Снегът вали.На парцали сега.
През прозореца безразлично аз гледам.
Снегът вали, вали , а теб те няма.

Огънят пак пали ръцете.
Пред камината аз плача без глас.
Топло е, но студено в сърцето.
Снегът вали, вали, а теб те няма.

Синтия, романа ли прочетохме?
Синтия, къде бе нашата вина?
Ти ме обичаше, знам, и аз те обичах, знам.
Но къде, къде ний сгрешихме?

А в снега ний играехме лудо:
с топки и целувки ме замерваше ти.
А снегът, снегът тихо пада.
Покрива сняг дебел нашите дни.
Песен за любов
Само ти, само ти, само ти, само ти
си като слънцето.
Само ти, само ти си пътеводна звезда
във живота ми.

Идваш ти със любовта си
не като бакалин стар.
Идваш ти със любовта си
като истински другар. Само ти!

Аз ти давам песента си
като на любим човек.
Ще те следвам до смърта си,
даже и да продължава век, само с теб.

Само ти, само ти със усмивката си
като слънцето.
Само ти, само ти си пътеводна звезда във живота ми.
Без спомени
Вечери, о, вечери на спомени…
Спомени, о, спомени и самота.
Вечери, о, мои вечери за любовта ми,
за любовта, за любовта.

Има вечери, в които си спомням за теб,
за нашата любов.
В тези вечери всичко припомням:
от раздялата до първия зов.

Вечери, о, вечери на спомени …
Спомени, о, спомени и самота.
Вечери, о, мои вечери за любовта ми,
за любовта, за любовта.

Спомних си ореола рус на твоите коси.
Спомних си синевата на твоите очи.
Забравих нещо.Да,вкуса на твоите устни.
Ела, ела и ми го припомни.
 

Мисля за нашите нежни години и забравям за тях - за тази вечна болка на залеза, която ме влудява.


Болката на Залеза - "Особен Урок" - 2012 г.